НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Понеже в света на фитотерапията и по-точно на билколечението с андийски и амазонски растения – в това число и с Вилкакора – нещата са много динамични и всеки нов ден носи нова информация, то ние ще се опитаме да Ви представим накратко най-новите изследвания в тази област. Да започнем отначало.

Фитотерапията, или лечението с използване на лечебни растения е един от най-старите клонове на конвенционалната медицина. Това е метод на лечение, равностоен на другите методи, признати от конвенционалната наука.

Предлагаме Ви фрагменти от монографията на проф. д-р Йежи Лукашяк дфн, със сътрудничеството на доц. д-р Богдан Фалкевич и д-р Марек Прусаковски

Лечебни растения
от Андите и Амазонка в
профилактиката

Вилкакора – какво знаем за нея

Вилкакора, лат. Uncaria tomehtosa Willd. DC.
Други наименования: котешки нокът, una de gato, paraguayo, garabato, una de gavilan, garabato amarillo, garabato casha, gara gavilan, jagua, bejuco de agua, casha, garabato colorado, paotati, samento, pahuetati mosha.
Известни са над 60 разновидности на Uncaria tomentosa, но във връзка със спецификата на състава на почвата на Перуанската Монтана, атмосферата, а също и на растенията, виреещи в съседство с нея, вилкакора заслужава най-голямо внимание.
Представлява многогодишна лиана, достигаща дължина до 30 мeтра. Цвета на кората е бялосив. Листата са прави, дебели, завършващи с мустаче, долната им страна е покрита с тънки власинки, с дължина 5 - 10 см и дебелина 3 - 6 см, с 8 - 10 броя напречни жилки с матово зелен цвят; характерни са извитите шипове, намиращи се в основата на дръжките на листата. Цветовете са жълтеникавобели на цвят, образуващи на върха на лианата кълбовидни съцветия. Семената са с дължина 1,5 - 2,5 мм и ширина по-малка от 1 мм.
Вилкакора е диворастящо растение, разпространено в джунглите на Средна и Южна Америка - Перу, Колумбия, Еквадор, Гуана, Тринидад, Венецуела, Суринам, Гватемала, Коста Рика, Панама.
Използваните части от растението са листата, кората и корена.
В химичния състав на растението влизат алкалоиди: индолови - хирзутин, хирзутеин, дихидрокоринантеин и оксоиндолови - тетрациклични и пентациклични. Тетрациклични: ринофилин и изоринофилин. Пентациклични: митрафилин, специофилин, ункарин Ф, птероподин, изомитрафилин, изоптероподин и процианидин. Алкалоидите са различни в различните части на растението. Ценни са също и други фармакологично активни субстанции като: полифеноли - проантоцианиди, димерни процианиди А1, В1, В3, В4, стероли, танини - фенолови и катехинови, гликозиди на хининовата киселина, терпени и техни производни и други активни съединения.
Индоловите и оксоиндоловите алкалоиди активизират силно имунната система, а най-вече механизмите, отговарящи за противовирусната и противотуморната защита. Въздействат позитивно на нервната система, понижават артериалното налягане, действат разхлабващо на гладката мускулатура и стимулират дихателната дейност. Имат противавъзпалително и предпазващо лигавицата на храносмилателния тракт действие.
Някои гликозиди, изолирани от Uncaria tomentosa са съединения с противовирусни и противовъзпалителни свойства. Урсоловите и олеановите киселини имат антиоксидантни свойства, като изследванията показват, че урсоловата киселина силно спира растежа и води до самоунищожение на туморните клетки.
Стеролите, съдържащи се в Uncaria tomentosa се отличават с противовъзпалително действие.
Танините въздействат позитивно на моториката на червата и жлъчните пътища, освен това имат антиоксидантни и вкусови качества, възбуждащи апетита.
Откриването на имуностимулиращата активност на алкалоидите, съдържащи се в Uncaria tomentosa, доведе до бързото усъвършенстване на препаратите, получавани от това растение. В резултат на това се създадоха ред патентовани препарати от вилкакора и козметични продукти като мехлеми, кремове и спрейове.
Препаратите от Uncaria tomentosa се прилагат помощно при астма, артрит, ревматизъм, възпалителни състояния на стомаха, бъбреците, червата, кожата, при разстройство, кръвотечения, диабет, бактериални и вирусни инфекции.

Сангре де Драго, лат. Croton lechleri L., Croton draconoides (Muell,) Arg. Croton palanostigma Kl., Croton erythrohilus (Muell.), Croton salutaris, Croton gossipifolius (Croton spp.)
Други наименования: Sangre de Grado, Sangre de Drago, Sangre de Draco, Dragon,s blood, Drago, Sangue de Drago, Sangue de Agua.
Представлява дърво, достигащо височина от 10 до 20 метра. Стволът му е с диаметър около 30 см, покрит с тънка, подобна на мрамор, гладка, сива кора. От клоните израстват светлозелени листа със сърцевидна форма. Цветовете са бяло-зелени до кехлибарени, с дълги стъбла, събрани в рехави гроздовидни съцветия. Смолата /млечният сок/ е с тъмночервен цвят, която изтича след като се нарани ствола на растението.
Разпространено е в Андите , тропическите гори по горното течение на Амазонка, в Южна Америка, преди всичко в Перу , Еквадор, Бразилия и Мексико, но се среща и в тропическите и субтропическите райони на двете полукълба на височина до 2000 м над морското равнище.
Използваните части от растението са листата, кората, смолата.
Смолата е воден разтвор, съдържащ значително количество на вторични растителни метаболити, от които по-голямата част - над 90% от сухата маса представляват хидролизиращи флаволани, процианидини, проантоцианидини - флавонолови, катехинови, епикатехинови и галоепикатехинови.
Таспин, дихидробензофуранови лигнани, прости феноли, стероли, ненаситени мастни киселини, мазнини, b -ситостерол, бетаин, лигнин.
Екстрактите от смолата се използват вътрешно и външно от местното население на областите, в които расте, подпомагат заздравяването на рани, хемороиди, гъбички. Повишава защитните сили на организма при инфекции и при малокръвие.
В много държави - САЩ, Русия, Южна Америка се използва като хранителна добавка, подпомагаща храносмилането, има добри вкусови качества.

Манаюпа, лат. Desmodium ascendens ( Sw.) DC. Var. ascendens
Други наименования: Manayupa, Amor Seco, Barba de Boi, Beggar-lice, Burbur, Carrapicho, Dipinda Dimukuyi, Dusa Karnira, Hard Man, Hard Stick, Manayupana, Margarita, Mundurana, Owono-bocon, Pega-Pega, Strong Back.
Представлява бобово растение във вид на многоклонест храст, достигащ височина до 50 см. Дребни цветове, които дават плод с форма на бобова шушулка.
Расте в екваториалната и субекваториалната зона на Средна и Южна Америка, а също и в Африка.
Използваните части от растението са стръковете.
В химичния състав на растението влизат сапонини, дехидросоясапонин І, соясапонин І, соясапонин ІІ, соясапонин ІІІ, соясапогенол В /съставен агликон соясапонин І – ІV/, тритерпеноидови сапонини, астрагалин, b - фенилетиламин, космозиин, цианидин-3-ортософорозид, тетрахидроизохинолин, хорденин, пеларгонидин-3-орто-рамнозид, текторигенин, салсолин, тирамин.
Манаюпа се прилага широко в САЩ , Южна Америка, Африка, където е популярно като питие, утоляващо жаждата. Подобрява храносмилането и регулира функциите на храносмилателната система, има прочистващо действие, подпомага обмяната на веществата.

Херкампури, лат. Gentianella alborosea ( Gilg.) Fabris
Други наименования: hircampuri, hilcampure, harcapura, chavin, chavin tea, te amargo, te de Chavin, hjircan pureck.
Представлява многогодишно, невисоко /3 - 15 см/ растение с късо, тъмнокафяво стъбло, двойно разклонено. Листа - неголеми, прави, тъмнозелени, единични, срещуположни, ланцетовидни, приседнали. Цветове - малки, с лилав или виолетов цвят, големина 1 - 1,5 см, двуполови, събрани в щитовидно съцветие. Тръбеста чашка на цвета със зелен цвят,
петлистна, с дялове, частично покриващи венчелистчетата. Плодове - месести, кафяви или черни с голямо количество семена.
Херкампури расте самостоятелно или в неголеми групи главно в Перуанските Анди, на места с хладен климат и в местностите, наричани “пуна” - пусти места с климатични условия, характерни за височини от 3500 - 4300 м надморска височина.
Използваните части от растението са стръковете.
В химичния състав на растението влизат горчиви гликозиди - изоориентин, магниферин; секоиридоиди - амаросферин, амарогенцин, генциопикрин; горчиви гликозиди - генцин, генциамарин; сестертерпеноиди - нитидазин, нитиол; флавони; кристализиращи субстанции – еритроцентаурин; ксантони - норсвертианин, деметилобелидифолин, свертианин; еритаурин, хетерогенни алкалоиди, сапонини, танини, захари, етерични масла, слузни вещества, генцианова киселина, хемицелулоза смоли, минерални вещества - Al, Ca, K, Na, Mg, Cl.
Херкампури има широко приложение: балансира процесите на обмяна на веществата, стимулира функциите на стомашно-чревния тракт, черния дроб, жлъчния мехур и бъбреците. Спомага за пречистването на кръвта, премахване на излишните мазнини от организма, като съдейства за отслабване с траен резултат и регулиране на кръвното налягане.
Плодовете и листата на растението се използват за храна от местното население, а коренът - за почистване на зъбите.

Мака, лат. Lepidium meyenii Walp
Други наименования: maca, maca-maca, maka, Peruvian Ginseng, maino, ayak chichira, ayuk Willku , Energy Plus, Mace, Pepper grass, Pepper weed
Представлява многогодишно растение, издържливо на ниски температури, с височина
12 - 20 см. Под земята оформя грудка с крушовидна форма и диаметър 2 - 8 см, която е използваемата част на растението. Има цвят, подобен на картоф, но може да бъде бяло-жълта, бяло-розова, бяло-пурпурна, сива до червена.Със сладък вкус. Надземната му част е стъбло, с височина до 20 см. Може да се развъжда чрез семена, които образуват съответната грудка след 7 - 9 месеца отглеждане.Няколко месеца след това растението цъфти, а след още 1,5 месец дава плодове. Култивирано е отпреди 2000 години от инките. Грудката се яде сурова, печена или сушена.
Расте в естествено състояние в Андите на различни височини от 3000 до 5000 м надморска височина.
Използваната част от растението е грудката.
В химичния състав на сухата маса на грудката има около 10,4 - 13,4% белтъчини, 25 - 59% въглехидрати, 8,5 % фибри, 2,2 % мазнини, съдържа също аминокиселини, желязо, калций, мастни киселини - линоленови, палметинови, олеинови, стероли, витамини А, В1, В2, В6, С, Е; минерални соли - калций, фосфор, желязо, цинк, магнезий, йод,
алкалоиди, танини, сапонини, стероидни гликозиди - стигмастерол, ситостерол; глюкозинолати, изотиоцианин, р-метоксибензилов леукоантоцианин.
Грудките на мака се използват като храна в суров, печен или сушен вид. В САЩ и Западна Европа прахообразната изсушена грудка се използва като добавка към студени питиета в количество от 0,3 до 40 г на ден.
Има имуностимулиращ ефект, използва се при физическа и психическа преумора като подсилващо средство.

Пасучака, лат. Geranium dielsianum Knuth.
Други наименования: pasuchaka, pasochaka
Представлява многогодишно растение, без стъбло, диво растящо, саморазпространяващо се. Листата имат опашчици с дължина 21 мм, разположение на листата - последователно, седемделни с назъбени ръбове, закръглени на върха и с клиновидна основа. Овални. Трите средни листенца са тризъбни, а четирите странични - двузъбни с отворени прилистници. Околоцветникът е с големина около 13 мм. Цветовете са групирани в съцветия с цветни опашчици с дължина 10 мм. Цветовете са двуполови, актиноморфни, в основата с пет деления на чашката и с 5 чашелистчета с надлъжно ланцетовидна форма. Венчето е тип роза, петоделно, с бял цвят. Венчелистчетата са къси, заострени, гладки, със заоблена форма. Плодникът е с два яйчника, с десет свободни тичинки, разположени на две височини. Външните са по-ниски от вътрешните, с жълт цвят. Разпуклив плод.
Пасучака е диворастящо растение от Северната част на Перуанските Анди. Расте на височина около 3000 м надморско равнище.
Събира се от април до май.
Използваните части от растението са стръковете.
В химичния състав на растението влизат флавоноиди, сапонини, гликозиди – антрахинонови; антоцианини, гуми, танини, етерични масла, мазнини, восъци, смоли, каротеноиди, захари и редуциращи вещества.
Растението спомага за регулиране на кръвната захар. Стимулира функциите на панкреаса.

Чанкапиедра, лат. Phyllanthus niruri L.
Други наименования: semilla la hoja, filante urinario, quinina del pobre, yerba de la nina, niruri, Santa Maria, San Pedro, yerba de San Pablo, sampasampalukan, sacha-foster, sotluji kshanate, pernilla del pasto, Viernes Santo, gale of wind, erva pombinha, quinina criolla, derriere dos, quebrapedra, arrebentaperdra , paraparaimi.
Представлява едногодишно, диворастящо зелено растение, с височина 30 до 50 см. Расте на сенчести места. Коренът е голям и разклонен. Стъблото е изправено, леко разклонено, а страничните му филизи са хоризонтално разположени, с дължина 5 - 10 см. Листата са многобройни, с елиптична форма, с малко мустаче, по-светли от долната страна. Разположени са срещуположно, по два от всяка страна на стръка . Цветовете са неголеми, разположени в края на всяка двойка листа, единични, приседнали, с дялове на чашката, в бял или жълтеникав цвят, с продълговата зелена реса. Плодовете са капсуловидни, кръгли, с диаметър 2 - 3 мм, съставени от три кутийки, в които се намират по 2 триъгълни семена /брадавици/.
Чанкапиедра е повсеместно разпространена в горите на Америка от Тексас до Северна Аржентина. В Перу е разпространена в тропическата област.
Използваните части от растението са стръковете.
В химичния състав на растението влизат:
- лигнани - филантин, филтертралин, хипофилантин, линтетралин, нирантин, нирфилин, ниртералин, нирурин, нируринтеин и др.
- терпени - цимен, лимонен, октан лупеол, лупеол
- флавоноиди - астрагалин, физетинглюкозид, нируринетин, кверцитин, кверцитрин, изокверцитрин, рутин и др.
- мазнини - линолова, линоленова, рицинолова,
- алкалоиди - ентнорсекуринин, филантин, филокризин, нирурин, норсекуринин, 4-метоксинорсекуринин
- стероиди - b -ситостерол, 24-изопропилохолестерол, естрадиол
- алкани - триакотан-1-ал., триакотан -1 ол.
- танини, сапонини, витамин С
Чанкапиедра стимулира имунната система, подпомага функциите на стомашно чревния тракт и бъбреците. Прилага се като помощно средство при камъни в жлъчния мехур и бъбреците.

Кайгуа, лат. Cyclanthera pedata L. Schrad
Други наименования: Achocha, Achojcha, caihua silvestre, quishiu, cayhua, achoccha.
Представлява пълзящо едногодишно растение, с дължина до 5 метра. Силно разклонено и покрито с власинки. Листата са с дланевидна форма, дълги от 6 - 14 см, състоящи се от 5 - 7 листенца с елиптична форма и назъбени краища. Цветовете са поставени на дълги дръжки по 10 - 20 броя. Венчето е във форма на чаша, петоделна, с жълтеникав цвят и с пет чашелистчета. Цветовете, които имат плодник са поставени единично, тяхното венче е много по-голямо. Пет тичинки, свързани в една колона, завършват с един прашник. Плодът е ягодовиден, с удължена елиптична форма, сплесната и неправилна, със заострен край, с дължина 10 - 20 см и неравна повърхност, с тънки бодлички, преди всичко в средната част. Цветът му е променлив - от тъмнозелен до бял и има надлъжни ивици. Средната част е тънка и сочна, със зелен цвят, а вътрешната - бяла и гъбеста. Семената са квадратни, черни, с набръчкана повърхност, подредени в два реда в ципеста обвивка. Средата на плода е куха, когато плодът е узрял. Кайгуа се среща в райони с топъл и влажен климат, по долината на Амазонка, от Боливия до Мексико.
Използвани части от растението са плодовете, листата и семената.
В химичния състав на Кайгуа влизат минерални соли, пектин, белтъчни субстанции, въглеводи, мастни субстанции.
Растението намира широко приложение при нарушения в кръвообръщението – преди всичко при хиперхолестеролемия /използва се запарката и отварата от растението/, при високо кръвно налягане /запарката от семената/. Отварата от плодовете без семената стимулира отделянето на урина и регулира нивото на мастите в кръвта. Суровият или леко сварен плод е подходящ за болни от диабет, предизвикан от наднормено тегло. Има болкоуспокояващ ефект при болки в гърлото, възпаление на сливиците и ушите. Налагането с листата действа успокояващо
Местното население от векове се храни с плодовете, поради изключителните им вкусови качества, а листата и пъпките се използват за салата.

Ачиоте, лат. Bixa orellana L.
Познато е още под наименованието Annato.
Ачиоте е невисоко дърво, достигащо до 10 м височина. В периода на зреене на плодовете по краищата на филизите се появяват плодове във формата на бодливи, оранжево-червени шушулки. Всяка една от тях съдържа около 50 семена. От едно дърво със средна височина може да се получат до 270 кг семена.
Расте в Перу, Бразилия, Мексико, Колумбия, Тринидад, Хаваите на височина до 1200 м надморско равнище.
Използваните части от растението са листата, кората, семената и корените.
В химичния му състав влизат протеини, мазнини, въглехидрати, каротеноиди, флавоноиди – апигенин гликозиди, дитерпени. Доказано е наличието на такива субстанции биксин, биксагенен, норбиксин, метилбиксин, биксагенин, орелин, бета-каротин, витамини А, В, С, криптоксантин, калций, желязо, фосфор, етерични масла.
Отварата от листата, кората и семената, а също и запарката от корена на растението се използват външно с цел по-бързото заздравяване и възстановяване на изгарянията и възпаленията на лигавиците. Вътрешното приемане на препарати от растението действа благоприятно върху сърдечната дейност, отхрачващо, антиоксидантно и подобряващо храносмилането. Затова се използва като средство за прочистване при заболявания на черния дроб и като помощно средство за понижаване на нивото на холестерола. Противовъзпалителният му ефект се използва като помощно средство при лечение на хипертрофия на простатата.
Местното население използва прясно събраните семена от това дърво като храна, поради ценните им хранителни съставки.

Канчалагуа, лат. Schkuhria pinnata (Lam.) Kuntze
Представлява вечно зелено растение, което расте в планинските райони на Южна Америка по трудно достъпни места, в долините и по поречията на реките на височина от 2000 до 3000 метра надморско равнище.
Използва се надземната част на растението.
Химичният му състав се състои от протеини, мазнини, въглехидрати, фибри.
Запарката от растението се използва външно при обриви и пъпки. Приема се също вътрешно, с цел подобряване обмяната на веществата. Поради пречистващото кръвта свойство има същия ефект на общо подобряване на състоянието на кожата.

БИБЛИОГРАФИЯ
Монографии и научни изследвания, публикувани в научни списания
на тема Uncaria tomentosa

Reinhard: Uncaria tomentosa (Willd.) D.C.: сat,s claw, una de gato, or saventaro. J Altern Complement Med 1999; 5:143-51
Keplinger K, Laus G, Wurm M,Dierich MP, Teppner H: Uncaria tomentosa (Willd.) D.C. – ethnomedicinal use and new pharmacological, toxicological and botanical results. J Ethnopharmacol 1999; 64:23-34
Reinhard: Uncaria tomentosa (Willd.) D.C.: cat s claw, Una de Gato oder Katzenkralle.
Z Phytother 1997; 18:112-21.
Laus G, Keplinger K: Radix Uncariae tomentosae (Willd.) D.C. Eine monographische Beschreibung. Z Phytother 1997; 18:122-6